Смъртните случаи от свръхдоза наркотици продължават да се увеличават вследствие на злоупотребата с опиоиди, отпускани с рецепта. Наблюдава се обаче интересна тенденция: Посещенията в спешното отделение заради опиоиди намаляват с близо 8%, а предписаните опиоиди са малко по-малко на местата, където марихуаната е легализирана.
Марихуаната се получава от растението канабис, което произхожда от Азия, но днес се отглежда по целия свят. Хората употребяват марихуана заради психоактивните ѝ свойства, предизвикващи еуфория и възможността ѝ да облекчава болката.
Химикалите, произвеждани от растението канабис, са известни като канабиноиди. Двата основни канабиноида, които се срещат натурално в растението канабис, са THC – психоактивното съединение в марихуаната – и CBD, който не предизвиква усещане за напушване.
Много хора, употребяващи марихуана, казват, че я приемат за облекчаване на болката, което предполага, че леснодостъпните канабиноиди биха могли да се използват за компенсиране на употребата на опиоиди, като морфин и оксикодон, които обикновено се използват при облекчаване на болката. Една по-безопасна, естествена алтернатива на опиоидните болкоуспокояващи би била важна стъпка към справяне с продължаващата епидемия на употребата на опиоиди.
Интригуващо е обаче, че проучванията сочат, че употребата на канабис може също така да намали нуждата от опиоиди директно чрез взаимодействие с естествената опиоидна система на организма, предизвиквайки подобни ефекти на облекчаване на болката.
Бенджамин Ланд казва: „Аз съм учен в областта на неврофармакологията, който изучава опиоидите и канабиноидите във връзка с лечението на болката и злоупотребата с наркотици. Изследванията ми се фокусират върху разработването на лекарствени съединения, които могат да осигурят облекчаване на хроничната болка без опасност от прекомерна употреба и без отслабване на ефективността, което често съпътства традиционните болкоуспокояващи лекарства.“
Как действат опиоидите
Телата ни разполагат със собствена опиоидна система, която може да ни помогне да се справим с болката. Тези опиоиди, като например ендорфините, са химически вещества, които се освобождават, когато тялото е подложено на стрес, например при усилено физическо натоварване, както и в резултат на удоволствие, като например консумиране на вкусна храна. Оказва се обаче, че хората не са единствените живи същества, които могат да произвеждат опиоиди.
През XIX в. учените откриват, че опиоидът морфин, извлечен от опиумния мак, е изключително ефективен за облекчаване на болката. През последните 150 години учените са разработили допълнителни синтетични опиоиди като хидрокодон и дихидрокодеин, които също облекчават болката.
Други опиоиди, като хероин и оксикодон, са много сходни с морфина, но с малки разлики, които влияят върху бързината на действието им върху мозъка. Фентанилът има още по-уникален химичен състав. Той е най-мощният опиоид и е виновник за сегашното рязко нарастване на броя на случаите на свръхдоза и на смъртните случаи, включително сред младите хора.
Опиоидите, независимо дали са естествени или синтетични, облекчават болката, като се свързват със специфични рецептори в тялото, които представляват протеини, действащи като ключалка, която може да бъде отворена само с помощта на опиоиден ключ.
Един от тези рецептори, известен като мю-опиоиден рецептор, се намира в нервните клетки, предаващи болка, в гръбначния мозък. Когато се активират, мю-рецепторите намаляват способността на клетката да предава информация за болката. По този начин, когато тези опиоиди циркулират в тялото и достигнат до своя рецептор, стимулите, които обикновено биха предизвикали болка, не се предават към мозъка.
Същите рецептори се намират и в мозъка. Когато опиоидите намерят своя рецептор, мозъкът освобождава допамин – така нареченият химикал на доброто настроение – който има свои собствени рецептори. Това отчасти е причината, поради която опиоидите могат да бъдат силно пристрастяващи. Изследванията показват, че тези рецептори задвижват системата за възнаграждение на мозъка и насърчават по-нататъшното търсене на наркотици. За хората, на които са предписани опиати, това дава възможност за потенциална злоупотреба.
Опиоидните рецептори се регулират динамично, което означава, че когато са изложени на по-голямо количество опиоиди, организмът бързо се адаптира, като деактивира рецептора. С други думи, организмът се нуждае от все повече и повече от този опиоид, за да получи облекчение на болката и да предизвика приятно усещане. Този процес е известен като толерантност. Стремежът към търсене на все повече и повече удовлетворение, съчетан с все по-нарастващ толеранс, е това, което води до опасност от свръхдоза, поради което опиоидите обикновено не са дългосрочно решение за справяне с болката.
THC и CBD при лечение на болка
Многобройни проучвания показват, че както THC, така и CBD намаляват болката, но – което е важно – те се различават по това с кои рецептори се свързват, за да постигнат тези ефекти.
THC се свързва с канабиноидните рецептори, които са разположени в цялата централна нервна система и предизвикват различни реакции. Една от тези реакции е опиянението, свързано с употребата на канабис, а друга – облекчаването на болката. Освен това се смята, че THC намалява възпалението подобно на противовъзпалителните лекарства като ибупрофен.
За разлика от него CBD изглежда се свързва с няколко различни рецептора и много от тези рецептори играят роля за намаляване на болката. Важното е, че това се случва без опиянението, което се наблюдава при употребата на THC.
Тъй като са насочени към различни рецептори, THC и CBD може да са по-ефективни, ако действат заедно, а не самостоятелно, но са необходими допълнителни проучвания върху животни и хора.
Канабиноидите могат да бъдат полезни и при други състояния. Много проучвания показват, че канабиноидните лекарства, одобрени за медицинска употреба, са ефективни при болка и други симптоми като спастичност, гадене и загуба на апетит.
Напредък в проучванията на болката
Наред с комбинирането на THC и CBD изследователите започват да проучват използването на тези два канабиноида заедно със съществуващите опиоиди за лечение на болката. Тези изследвания се провеждат както върху животни, така и върху хора.
Целта на тези проучвания е да се разберат както ползите – облекчаване на болката, така и рисковете – най-вече потенциалът за пристрастяване – от съвместното лечение с канабиноиди и опиоиди. Надеждата е, че THC или CBD могат да намалят количеството опиоиди, необходими за ефикасно облекчаване на болката, без да увеличават риска от пристрастяване.
Например в едно проучване е тествана комбинацията от пушене на канабис и оксиконтин за облекчаване на болката и постигане на удоволствие. То установило, че съвместното третиране засилва облекчаването на болката, но също така увеличава удоволствието от медикаментите. Това, както и ограничен брой други проучвания, предполага, че може да няма нетна полза.
Въпреки това ще са необходими много повече проучвания от този тип, за да се разбере дали канабиноидите и опиоидите могат безопасно да се използват заедно за лечение на болката. Все пак използването на канабиноиди като заместител на опиоидите остава обещаваща стратегия за лечение на болката.
Следващото десетилетие на изследвания вероятно ще донесе важни нови прозрения за терапевтичния потенциал на канабиноидите за лечение на хроничната болка. И тъй като легализирането на марихуаната продължава да се разпространява по света, нейната употреба в медицината несъмнено ще нараства експоненциално.
